Най–старата книжарница в Пловдив напусна Джумаята
След близо 100 години историческата книжарница „Отец Паисий” си отиде от култовия площад
Един от културните символи на Града под тепетата – книжарницата в историческата сграда на ъгъла на Малката главна и ул.”Христо Г. Данов” смени адреса си. Витрините на най-стария дом на книгата в Пловдив са грозно празни от няколко седмици. Стъклата на бившата книжарница "Отец Паисий" са облепени с обяви, които съобщават, че обектът е преместен в търговски център на ул.”Капитан Райчо”.
Така след близо 100 години най-българската емблема на забележителния площад с ново име „Римски стадион” вече я няма. Кореняците пловдивчани цъкат с език и въртят неодобрително глави, минавайки от там.
Историята
Първите исторически данни за наличието на книжарница там са от 1918 година, когато я е стопанисвал Симеон Василев – местен издател и библиограф. Тогава тя е заемала два етажа на сградата. Според семейните архиви той е имал преди това по-малка книгопордавница до църквата “Света Богородица”, а бизнес е започнал с една будка за вестници и тютюн срещу Пловдивския театър. По-късно Симеон Василев основава издателство “Отец Паисий”, издал е 145 книги и речници. В печатницата на издателството са се правели и периодични издания, като „Литературни вести”. Култовата книжарница е имала и филиал около бившето кино „Капитол”.
През 1997 г. имотът е предоставен за ползване на Дом за литература и книга с решение на Общински съвет – Пловдив, след като е актуван от община Пловдив като общинска собственост. По-късно (2000 г.) Дом за литература и книга е пререгистриран като търговско дружество – "Страница" ЕООД, чийто собственик е била община Пловдив. През 2003 г. имотите са актувани и от областния управител в Пловдив, този път като държавна собственост. Следват съдебни спорове между община Пловдив и областен управител – Пловдив. На 18 август 2004 г. с обява в местен вестник областният управител обявява търг за продажба на имота на ул. "Христо Г. Данов" 2, в който е поместена половината от книжарница "Отец Паисий", складът на книжарницата и счетоводството на "Страница" ЕООД.
Спорна, между община Пловдив и областния управител, е и другата половина от книжарницата на ул. "Райко Даскалов" 1. В годините на по-новата история на Пловдив книжарницата се помещава на първия етаж на сградата на "Райко Даскалов" 1, след като на втория се настанява приемна на управляващата по онова време партия НДСВ. Тогава това предизвика протести сред четящата общност и дори всички пловдивски издателства се обединиха с открито писмо за спасяването на книжарницата. В него се чете: „Протестираме срещу опита да бъде преустановена дейността на най-старата пловдивска книжарница – "Отец Паисий", като й бъде отнет предоставеният за ползване имот. Намираме за крайно вредно поради спора за собственост между община Пловдив и областната управа пловдивчани да се лишат от най-старата книжарница в града, а издателите, авторите и техният труд – от едно от важните места, където българската книга тръгва към читателите си.”
По време на тежките икономически кризи в страната книжарницата на два пъти затваряше врати, но после отново възкръсваше като феникс.
Традицията на мястото изисква там да продължи да работи книжовен център, пишат още потомците на града майка на българското книгоиздателство.
Под тепето ще продължи да ви информира за съдбата на най-българската емблема на историческия площад.
А можеше ли този център да е на мястото на Прокредит банк, а книжарницата да си беше останала?
ми супер, сега очакваме 5 тона китайски боклуци , намусени продавачки- пушачки , дремещи пред вартите и радостни селски беци, мотаещи се наоколо.
Емблема или не – 3 пъти съм влизал в книжарницата и обслужването винаги е било под всякаква критика. Не може да искаш от нещо да е емблема и като влезеш да те накарат да съжалиш, че си влязъл, попитал или поискал да купиш нещо.
Естественото развитие на културата в „Европейската столица на културата 2019 „